• Не се наблюдава плесенен растеж, както и насекоми, а само следи от тях
• Естествено, закономерно стареене на хартията , в резултат на което се наблюдават фоксинг – петна.
• Втвърдяване и чупливост на хартията, което е резултат от продължителното съхранение на документите в неподходящи условия
• Изкривяване на документите, разлепване и отделяне на колите от книжното тяло е резултат от механичната натовареност.
• Слепване на страници на различни документи, което е резултат от действието на микроорганизми и висока относителна влажност при съхраняването им в неподходящите условия.
• Твърди петна с ясно очертан и тъмен контур, които са резултат от въглехидратни или колоидни разтвори
• Водни петна с неопределени форми, на места се наблюдава разливане на текст и трудно четим
• Петна от ръжда, в резултат на кламери
• Засъхнали меки на пипане мазни петна от масла и парафин
• Прегоряла хартия, липсващи части, разкъсвания и др.

1. Поддържане на оптимален микроклимат във фондохранилището с температура 16-18 ^ОС и относителна влажност на въздуха 45-50%. Климатична инсталация и/или измервателни уреди за регулиране на посочения микроклимат, които трябва да са разположени на височина от пода 1,30 метра и на същото разстояние от прозорци, врати и отоплителни уреди. Поради измерената висока относителна влажност в фондохранилището / 90% /, е необходимо да бъде инсталирана система за изкуствено климатизиране. Ако това е невъзможно, то задължително да се поставят влагорегулатори и изсушители. Резките колебания на температурата и относителната влажност застрашават архивните документи. Документите върху хартиен носител поглъщат влага от атмосферата. Резките температурни промени благоприятстват за повишаване на влажността във фондохранилището, които биха довели до плесенясване и пигментиране на документите от микроорганизми като целулозоразрушаващите бактерии, актиномицетите, плесенните гъбички.  При относителна влажност над 60% се повишава риска от микробиологична активност и може да се развие в рамките на 48 часа. Обратно – при ниска относителна влажност документите стават чупливи.

2. Свеждане на светлината до минимум във фондохранилището. Според стандарта БДС ISO 11799:2016, публикуван на 18.01.2017 г., определящ характеристиките на хранилищата, използвани за дългосрочно съхранение на архивни и библиотечни материали, фондохранилището не трябва да бъде осветено, само колкото е необходимо за намиране, разместване на документите, проверка и почистване на помещението. Осветлението трябва да бъде около 200 лукса на нивото на пода за посочените по-горе цели. Подборът на осветителните лампи трябва да се прави след съответните измервания на спектралния състав на излъчваните от тях светлина. Минималното разстояние между лампата и документа на стелажа трябва да е 50 см.

3. Фондохранилище без прозорец, за да се предпазят документите от вредното светлинно облъчване. На съществуващият прозорец е необходимо да се поставят щори, капаци или да се монтира УВ филтриращо стъкло, за да се филтрира дневната светлина. Прозорецът трябва да е добре запечатан, но при необходимост да се отваря за естествена вентилация. При липса на климатична инсталация, то той трябва да е добре аериран и защитен от насекоми / монтиране на мрежа/.  С оглед предпазване на документите, максимално допустимата стойност на УВ –то  лъчение е 75 микроW/lm.  Ако излъчването съдържа ултравиолетова компонента по-голяма от 75 микроW/lm , то всяка лампа трябва да бъде снабдена с ултравиолетов филтър, който да намали ултравиолетовата радиация.

4. При предстоящото подреждане на документите в ремонтираното фондохранилище, трябва да се съблюдават следните изисквания:

• Документите да не се подават извън ръбовете на стелажите
• Разстоянието между горния ръб на най-високия документ на всеки рафт и дъното на горния рафт трябва да бъде минимум 5 см, а разстоянието до стената би трябвало да е поне 20 см.
• Книгите трябва да са изправени до ръба на рафта, като страничният или вертикалният натиск върху отделната единица не трябва да надвишава 350 Ра. / Натиск от 350 Ра съответства приблизително на натиска върху хоризонтално поставена книга, оказан върху поставена върху нея друга книга с подобен размер и дебелина 4,5 см / . Голямо форматните книги с височина 40 см трябва да се съхраняват хоризонтално. Единичните документи с голям формат също трябва да се съхраняват хоризонтално легнали, но задължително поставени в предпазни обвивки, като кутии, папки, чекмеджета или специално предназначени контейнери. Допустимият брой в една папка или кутия е 30, като задължително е да има разделителна хартия с буфер. Допустимото налягане е 2 кг. При книгите предпазната кутия трябва да бъде с 1 см по-голяма от самата книга и да има вентилационен отвор. 

5. Филтриране и пречистване на въздуха в архивохранилището. Вредните атмосферни газове ( SO₂, NO₂, CO ) допринасят активно за деструкцията на документите. Консервационните мерки за предпазване от това вредно въздействие са насочени към филтриране на въздуха, проветряване и отстраняване на прахта. Филтрирането на въздуха, постъпващ в архивохранилището се осъществява най - добре с климатична инсталация. При липса на такива технически съоръжения, въздухообмена може да се извърши, чрез проветряване, но само в хубавите, и дни без повишена влажност. Необходими са и стерилизатори на въздуха, както и почистване на филтрите на климатика в архивохранилището. Да се предотвратява застоя на въздуха в архивохранилището, чрез аерация на околната среда с въздухопроводи, вентилационни уредби, които редовно да се почистват и проверяват.
6. Прилагане на методите на малка реставрация от архивист или уредник на музея, с което ще се отдалечат във времето скъпоструващите реставрационни процеси от една страна, а от друга ще се стабилизират разкъсвания и повреди на документите от различен характер. Прилагат се специално разработени за целта филмопласти.
7. Защита срещу пожар и наводнения. Много ценни колекции са унищожени или повредени от пожари или наводнения. Тези бедствия се дължат на проблеми в електрическата и В и К инсталация, проникването на вода през стени, покриви, улуци или прозорци. До голяма степен причината е липсата на подходяща поддръжка. По време на пожар, повредата на водата може да причини по-голямо разрушение от самия пожар.
8. Внедряване на програма за внедрен контрол на вредители, която се разработва индивидуално за всяка институция, съхраняваща документално наследство. 

9. Всички дарени или придобити под друга форма новопостъпили документи да бъдат поставяни под карантинен период, преди да се добавят към колекциите в архивохранилището. Да бъдат подложени на проверка за признаци на заразяване с инфекции, а при потвърдено наличие на заразяване да бъдат изолирани в специално помещение. След консултация със специалист по опазване – да се предприемат необходимите мерки.

10. Хигиенен и профилактичен минимум. Необходимо е да се почиства хранилището, както и обезпрашаване на фонда поне 3 пъти в годината и редовна визуална проверка на документите.

11. При експониране на документите във витрини, които не са климатизирани, трябва да се следи за деформации, в следствие на промяна на температурата и влажността, и увеличеното светлинно влияние. Ако експонатът е книга, той не трябва да бъде разтворен на повече от 120^О, а силата на осветеност върху разтворената повърхност не трябва да превишава 50 лукса. При експониране на ценни документи е желателно те да бъдат поставени предварително в аноксична капсула за дългосрочно съхранение.

Необходимо е, да подчертае изключително неизбежното разграждане на хартиените колекции, в резултат на хидролиза, катализирана от киселина и второ – усилието да се спре или задържи във времето това наречено ацидиране. Намерението на нас специалистите е да бъдем строги при поставянето на процедури за деацидификация в историческия контекст на опазването. Другата ни цел е да обърнем внимание на различните публикации от практически и теоретични въпроси, свързани с намаляване на киселинното съдържание. Прегледаната литература разкрива богато разнообразие от мотиви, стратегии и наблюдения, които предоставят възможности за научни изследвания и служат като основа за бъдещи начинания в опазването на хартиените колекции, и по –нататъшно развитие на политики и практики, свързани с деацидификацията.

Една значителна част от повредите на колекциите се дължи на оксидацията на хартията – процес, свързан с повишаване на киселинното ѝ съдържание. Може да се твърди, че няма нито една библиотека в света, чиито фондове да са застраховани от подобен вид деструкция. Нещо повече – тревогите на библиотечните специалисти в последните години основателно нарастват успоредно с количеството на излезлите от употреба ценни библиотечни колекции. Достигналата до наши дни ръкописна книжнина, съхранявана при нормални условия, е със сравнително здрава и еластична хартия, носеща патината на своето дълголетие. Не в същото състояние се намират онези ръкописи или печатни издания от края на XVIII и началото на XIX век, написани или отпечатани на хартия, която по състав също е от текстилна полумаса, но произведена чрез модернизирана и изменена технология.

Факторите, които влияят върху устойчивостта на хартията се разделят на вътрешни и външни. Вътрешните фактори са тези, които са вложени в състава на хартията още при производството ѝ. На първо място това е стипцата, която се използва за проклейване. Други източници на киселинност   са   карбоксилните групи   на   целулозата, смолните    киселини, лигнинът във вестникарската хартия, железно-галовите мастила, както и др. химикали, използвани при приготвянето на влакнестата маса. Външните фактори са температурата, относителната влажност, светлината, замърсителите на атмосферата (серен двуокис, азотни окиси, озон) и съществуващата опасност от биологично заразяване (разлагане от бактерии или гъби, атака от насекоми и гризачи) [11].

Железно-галовите мастила, с които са изписани голяма част от старите ръкописи, както и почти всички съвременни мастила, са кисели. Днес до нас достигат голям брой ръкописи, чиято хартия е проядена на местата, непосредствено под текста. Освен това киселината мигрира през хартията около текста, а също и в съседни страници. Разрушителното действие на киселината продължава дълго време, обезцветявайки и отслабвайки здравината на страница след страница. В случая с железно- галовите мастила, сярната киселина се образува като страничен продукт, чрез химична реакция на феро-сулфата с галовата и таниновата киселини.

Освен това, някои от древните писари се научават да избистрят мастилото, което сами са приготвят от шикалки и железни стърготини, като прибавят солна киселина към сместа. Излишната киселина, която по този начин се нанася върху хартията, заедно с мастилото, прониква бързо във влакната, като направо изгаря хартията под текста [4].

Лигнинът е главен източник на киселинност при вестникарската хартия. Той е сложна органична киселина, която обвива и импрегнира целулозните влакна. Ако лигнинът не се премахне от дървесната маса при производството на хартия, той създава големи неприятности при опазването на библиотечните фондове. Лесно се окислява и атакува от светлината. След разграждането му органичните киселини, които се отделят, атакуват целулозните влакна. Хартията става трошлива и на петна само за няколко дни, особено ако е изложена на слънчева светлина.

Серният двуокис, който присъства във въздуха, сам по себе си е само потенциална опасност за хартията. Той се окислява в присъствие на метални катализатори (желязо, мед) до серен триокис. Последният, в присъствие на влага, образува серниста киселина. Тя пък се окислява от азотните окиси и озона до сярна киселина. Азотните окиси са източник на азотна киселина. Сярната киселина е най-опасна, но дори и най-слабите киселини имат измерим разрушителен ефект върху хартията.

Става ясно, че киселинността на хартията е най-големият враг на библиотечните и архивни материали. Поради голямото разнообразие от начините, по които киселината може да се промъкне в хартията, нито една библиотека не може да се предпази от този коварен враг. Другите вредители по хартията се забелязват лесно и могат да се отстранят, преди да са нанесли големи повреди. Окисляването на хартията често преминава границата, до която документът може да бъде спасен.

Ако се опитаме да групираме най-общо причините за повишаване на рН на хартията, трябва да ги включим в следната последователност:

1. Киселинност, получена по пътя на естествената деструкция на хартията и деградация на целулозата при окислението ѝ.
2. Киселинност, получена         от      алуминиевия                                сулфат,           включен                           в структурата на хартията.
3. Киселинност, получена чрез каталитично окисление на тежки метали (желязо), намиращи се като замърсители на въздуха.
4. Киселинност от мастила.

Оттук произтичат големите консервационни проблеми по деацидифицирането на хартията. Доказано е, че киселинните натрупвания в хартията, получени от дисоцирането на алуминивия сулфат, могат да се отстранят по твърде елементарен начин, например, чрез различни видове промивки в алкохолни или други разтвори. Киселинността, получена от киселите атмосферни газове, и окислителното действие на тежките метали

• също може да бъде отстранена, като железните съединения се превърнат от неразтворими в разтворими форми, чрез комплексно образуващи агенти. Киселинността от мастилата се неутрализира в процесите на реставрация.

Проблемът за ефективната деацидификация на фондовете все пак е свързан с основната киселинност, получена от натрупването на киселинни карбоксилни групи, възникнали в резултат на естествена деградация на целулозата. С увеличаването на броя на свободните карбоксилни групи деструкцията на хартията нараства почти в аритметична прогресия.

Химичната активност на киселината, съдържаща се в различните хартиени материали, се измерва в стойности на рН, т.е. концентрацията на водородните йони. Терминът рН на хартията по същество не може да се определи точно, защото хартията е хетерогенна система от влакна, пълнители и адсорбирана вода. А основната дефиниция за рН се отнася за водни разтвори. Установено е, че рН на хартията трябва да бъде между 6 и 7,5 [9]. Приема се, че хартия, чиято киселинност е по-ниска от 5,5 – е с   повишено киселинно съдържание, а хартията с рН по-висока от 8 – с повишена алкалност. Деацидификацията е задължителна за документи с рН по-ниско от 5,5 и е желателна за всички останали писмени документи.

Кои са мотивиращите причини за опазване на хартиените колекции, чрез деацидифициране?

• Удължаваме полезният живот на хартиените колекции
• Запазваме доказателства, подходящи за бъдещи анализи
• Защитаваме цеността на историческите и архивни материали
• Задържаме естественото стареене на хартиените колекции

Деацидификацията е обещаваща стратегия за постигане на изброените по-горе цели, защото се блокира химическият механизъм на хидролиза на целулозата, катализирана от киселина и се забавя скоростта на разпадане на хартиените колекции.  Мащабът на проблема с опазването може би най-добре е илюстриран от тежкото положение на големите библиотеки, на които е възложена отговорността за разширяване на полезния живот на печатните материали, за които се счита, че имат стойност в исторически първоначалната им форма.

Стратегическите инициативи на големите библиотеки в Европа и САЩ за деацидифициране, дигитализиране и подмяна на копия се основават на факти, свързани с т.н. „проблем с чупливите книги“. За колекции с висока стойност библиотеките и музеите имат още по-отговорна задача, да поддържат благоприятни условия на съхранение, защото целта е да се запази всеки елемент от ръкопис или документ, който го прави ценен.

Последният въпрос – дигитализацията също е част от мотивиращите причини за опазване на хартиените колекции, чрез деацидификация. Ако човек просто се нуждае от четлив запис на съдържанието на ръкопис или книга, а не каквото и да е доказателство за историческа стойност, тогава някаква форма на цифрово сканиране може да бъде задоволителна. Технологиите показват значителен напредък, но също така и значително разнообразие в стратегиите, които могат да се използват за намаляване скоростта на разлагане на книги, ръкописи и произведения на изкуството върху хартия в библиотеки, музеи и архиви.

            Какво представлява деацидификацията?

Деацидификацията на киселинността в хартията е важен консервационен процес, при който чрез обработка на документите се въвеждат буферни вещества, които поддържат рН на хартията в оптимални за съхранение граници. В същото време те отстраняват възможността за протичане на окислително-редукционни процеси при бъдещо съхранение.

В практиката са известни относително малко химични реагенти, които притежават способността да неутрализират киселините в хартията. Това са натрий, барий, магнезий, някои сапонини, амини, борати, фосфати, някои полимери на алкалните соли на органичните киселини.

Ако се проследи развитието на деацидификацията като консервационен процес, то неминуемо се стига до извода, че не се развива бурно, а е съпроводен с твърде много колебания и предпазливост. За първи път неутрализация на художествени произведения е извършена в Музея на Виктория и Алберт в Лондон през 1890 година [3]. Около четири десетилетия този музей е осветяван със светлинен газ с богато съдържание на сяра.  При горене от осветителните тела се отделя SO₂, който в присъствие на атмосферна влага се окислява до H₂SO₄ върху платната на картинните и предизвиква масовата им корозия. За стабилизацията на музейните експонати е използван Ba(OH)₂ в CH₃OH. По този начин разрушаването на платната е преустановено. Спасени са стотици произведения на изкуството. Подборът на деацидификатора се оказва добро решение. Преустановени са окислителните процеси на памучните влакна и получените сулфатни соли на бария, неразтворими във вода, не мигрират към повърхността на живописния слой. Това откритие на британските реставратори за около 50 години е забравено и не се прилага в реставрационната практика. Вероятно за това съществено значение имат и някои негативни страни на бариевата деацидификация – високата алкалност, която се получава в неутрализираните обекти, пожълтяването на целулозните материали и най-вече – голямата токсичност.

На XIII конгрес на архивистите във Виена през 1913 г. Фредеркинд предлага деацидификацията на архивни документи да се извършва с NH3 [8]. По-късно аналогичен метод е предложен от Р. Р. Яброва и подробно е описан в методическото помагало за реставрация на библиотечните фондове [5]. Успоредно W. J. Barrow разработва деацидификационни методи за отстраняване на киселинността на хартията преди ламининация на документи с целулозен ацетат. Въведени през 30-те години на м.в., въпреки някои недостатъци, най-задоволителни и до днес са методите на Бароу [6]. И двата метода, използвани в целия свят, деацидифицират хартията, отмиват полиглюкороновите киселини и придружаващите ги петна, резултат от окислението на целулозата, и утаяват буфериращи соли върху влакната за инхибиране на по-нататъшното действие на киселините.

За случаите, когато водоразтворими мастила и багрила не позволяват потапяне във вода, през 1960 г. Дейвид Бейнс-Коуп [3] от изследователската лаборатория към Британския музей започва да извършва деацидификационни процедури върху ценни писмени материали, използвайки разтвори на бариев хидроокис Ba(OH)₂ в метанол CH₃OH. Ca (OH)₂ е неразтворим в органични разтворители и затова не може да бъде прилаган за безводни системи. Коуп получава аналогични резултати и с Mg (HCO₃)₂. Този метод се прилага или чрез напръскване, или чрез потапяне на документа в 1,9% разтвор на Ba(OH)₂ в CH₃OH, последвано от изсушаване на въздуха. По време на съхненето излишъкът от Ba(OH)₂ се превръща от атмосферния CO₂ в BaCO₃, който се утаява върху целулозните влакна и действа като буфериращ агент.

Предимството на този метод е, че може да се прилага при документи с разтичащи се текстове, а освен това и чрез напръскване. Недостатъците са, че и Ba(OH)₂, и CH₃OH са токсични, че процесът не отмива полиглюкороновите киселини от хартията и че някои съвременни мастила от XX век са разтворими в алкохол.

Друг британски реставратор Лангуел успешно използва разтвори от 6% магнезиев ацетат в CH₃OH за деацидификация на хартия, както и за деацидификация на тъкан, която ще се използва за горещо ламиниране [3].

От 1964 г. започва изследователската работа на R. Smith в университета в Чикаго, който допринеся за безводната деацидификация на книги [10]. Той въвежда магнезиев метоксид Mg(CH₃O)₂ в летливи разтворители в хартията с цел да неутрализира киселината и да осигури благоприятно алкално буфериране, необходимо за предпазване от ново окисляване.

При деацидификация с магнезиеви алкохолати се получава и инхибиране на метали (желязо, мед, кобалт и др.), съдържащи се в хартията като замърсявания.  Посредством протичането на инхибиторни реакции се получават цветни съединения, известни в реставрационната практика като „фоксинги “или „ръждиви петна “.

Както в метода на Британския музей, така и процесът на чикагския химик Смит има недостатъка, че полиглюкороновите киселини и страничните продукти от действието на тези киселини върху хартията не могат да се отстранят. Все пак това е относително маловажно в изследванията на Смит. Той установява един ефективен метод за деацидификация на книги и документи. Този метод допринася твърде много в областта на консервацията и реставрацията не само с това, което сега може да се реализира, но и поради възможностите му за масова деацидификация на книги. Смит предлага такъв метод като едновременно заздравява слабата хартия с акрилови смоли в общ разтворител с магнезиев метоксид.

През 1965 г. изследователите от Вашингтонския технически университет разработват метод за едновременна деацидификация и заздравяване на хартията, чрез импрегнирането ѝ с натриеви соли на карбоксиметилцелулозата. Тези соли неутрализират киселината и в същото време подобряват здравината на хартията [8].

През 1968 г. на американските библиотекари е предложен начин за деацидификация на документи, поставени в кутии, предимно ръкописи [7]. Този метод представлява деацидификация в газова фаза, базирана на принципа да се поставят между страниците на книгата листове хартия, напоени с циклохексиламинкарбонат, органично производно на амоняка. Този летлив химикал се изпарява от импрегнираните с него листа, през страниците на книгата и във въздуха. Методът е изследван в лабораторията на Бароу, където стигат до извода, че по физиологични причини циклохексиламинкарбонатът не трябва да се използва в библиотеки и архиви.

През 1977 г. Бернард Уокър [12] предлага друго органично производно на амоняка – морфолин, с чиято помощ могат да се деацидифицират документи в специална камера под вакуум.

През 1978 г. Центърът за съхраняване на писмени документи във Франция [2] възлага на фирма да разработи програмни устройства за масова неутрализационна камера, която импрегнира хартията с магнезиев метоксид, разтворен в метилов алкохол в присъствие на фреон.

През 1986 г. в лабораторията за реставрация и консервация в Народната библиотека „Кирил и Методий“ въз основа на литературни данни е създаден и внедрен бораксофосфатният буфер. Този буферен разтвор е с рН 7,6. При деацидификация с него рН на хартията се повишава от 4,6 до 7 [4].

За силно разрушени документи, чието потапяне във воден разтвор е опасно, както и за мастила, неустойчиви на водни процедури, приложение намира методът на Беленкая и Алексеева [6]. При този метод документите едновременно се укрепват и деацидифицират. Състои се в приготвяне на боратно-бораксен буфер, към който се прибавя глицерин за омекотяване и метилцелулоза за проклейване.

В зависимост от начина на прилагане на деацидификационните процедури - полистна и масова деацидификация.

 В заключение, не е време да инвестираме в масова програма за деацидиране. Ние не се съмняваме в полезността от въвеждането на алкалност в хартията, но вярваме, че по времето, когато направихме първоначалното си решение, логистичните проблеми, свързани с програмата, и потенциалните физически и интелектуални рискове за записите превъзхождат ползите. За институциите с по-хомогенен материал и различно ниво на интелектуален контрол, масовото откисляване предлага някои реални потенциални ползи. Във всички случаи, обаче, е важно да се избягва да правите единен подход в мисията за запазване. Точно както една програма за ламиниране не можеше да бъде самостоятелна, така и програмата за масово деацидифициране не би могла да се осъществи. Важно е да планирате пълна и балансирана програма за опазване и да разпределите ресурсите си.

               През последните няколко години имаше редица вълнуващи нови разработки в тази област. Сега сме в момент, в който има смисъл да преразгледаме нашата позиция. Тази конференция е една стъпка в този процес.

               Каква е ролята на деацидификацията в библиотеките? Деацидификацията ще продължи да бъде метод на опазване за:  специални колекции, депозитарни колекции,  архивни материали,  ръкописи и специални колекции с доказана стойност.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

1.Беленькая, Н. Г., Т. В. Алексеева. Консервация книг и документов методом забуферирования. // Художественное наследие, 1988, 4, с. 63-78

2.Мале. Обработка на архивни материали. Париж, 1984.

3.Смит, Д. Употребление алкоголятов магния в неводной деацидификации документов. – Доклад семинаре, Л., 1983, 1-21.

4.Съйкова, Г. Основни методи за консервацията и реставрацията на хартията : [Изследване]. София : НБ „Кирил и Методий“, 1990. 267 с.

5.Яброва,Р.Как предохранить    от разрушения книги.//Библиотекарь, 1977, 7, с. 46.

6.Barrow, W. Restoration Shop, Inc. The Barrow Two-Bath Deacidification Method. // The American Archivist, 1976, 2, 161-164.

7.Baynes-Cope, A. D. The Non-aqueous Deacidification of documents. // Restauvrator : International Journal for the Preservation of Library and Archival Material, 1979, pp. 2-9.

8.Cunda, G.M. Conservation of Library Materials. New York, 1971. 158 p.

9.Kathpalia, J. P. Conservation et restoration des documents archives. Paris, 1993, pp. 116-120.

10.Smith, R. Paper Deacidification. Art dealer and Framer, 1976.

11.Waiker, B. F. Preservation of Paper and Textiles of Historic and Artistic Value. Washington, 1977, pp. 72-87.

12.Zannier, I. D. Tartaglia. La fotografia in arhivio. Sansoni, Milano, 2000.

Изследователското проучване има за цел да даде ясна представа къде може да получи образование, свързано с реставрация и консервация на културно наследство. Използван е и  регистър на МОН (Министерство на образованието и науката) адрес: www.mon.bg.

 В България шест университета предлагат изучаване на реставрация и консервация :

1. Великотърновски университет „Св.св.Кирил и Методий“- град Велико Търново;
2. Висше строително училище „Любен Каравелов“- град София;
3. Национална художествена академия – град София;
4. Университет по архитектура, строителство и геодезия – град София;
5. Химико- технологичен и металургичен университет – град София;
6. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски-град Шумен;
7. УниБИТ – Университет по библиотекознание и информационни технологии – град София.

След така направеното проучване изследването бе съсредоточено до реставрация и консервация на книги и документи. Резултатите са следните:

1. УниБИТ – Университет по библиотекознание и информационни технологии – град София;
2. Химико -технологичен и металургичен университет – град София.

Останалите университети предлагат реставрация на сгради и в областта на изящните изкуства.

Какви са възможностите за придобиване на нови знания и умения в областта на реставрацията на книги?

Представяме справка, достъпна в сайт: www.cbbag.ca (Canadian Bookbinders and Book Artists Guild - Канадска гилдия от 1983 г. за книговезци и книгоиздатели). Интернет ресурсът, който съм използвал тук, е създаден от гилдията в областта на книжните изкуства. Под книжни изкуства се разбира: подвързване на книги, книги на художници, производство на хартия, калиграфия, отпечатване на печатни материали и типография, гравиране на дърво, декориране, възстановяване и опазване на хартия.

American academy of bookbinding – a school of excellence in bookbinding education – Американска академия по книговезко образование (www.bookbindingacademy.org). Академията е основана през 1993 година от Tini Miura, Einen Miura и Daniel Tucker (Тини Мюра, Инен Мюра и Даниел Тъкър) и е международно призната. Курсовете, които се провеждат са интензивни в областта на изобразителното изкуство за подвързване на кожени изделия, реставрация на книги, възстановяване, практики за опазване. Тази програма е под патронажа на Ah Haa school of arts www.ahhaa.org. Завършилите курса на обучение по реставрация получават съответния документ удостоверяващ знанията и компетенциите, като онези, които имат желание могат да продължат курс на обучение и в по-горни нива. Гарантира се качество и доверие в работата на дипломанта. Водещи на курса са Питър Герати, Дон Глаистър, Ланг Ингълс, Моник Лайли и Ренате Месмер. Лекторите са дългогодишни специалисти, работили и все още работещи в областта на реставрацията и консервацията на книги. Знанията, които ще бъдат придобити след завършване на курса са: въведение в подвързването, класически декоративни техники, изобразителни декоративни техники, основи в опазването на хартия и други. След завършване на обучението, има възможност за провеждане на стаж. Електронно обучение по темата не се предлага.

Pinterest - поправка на книга. Материалите, налични в социалната мрежа несъмнено са интересни, креативни, лесно достъпни материали за неспециалисти в областта. Информацията, която е поднесена е релевантна за реализация в домашни условия. Книгите се поправят с подръчни материали, като тук оригиналният външен вид често не се запазва. Налице е нещо ново, красиво, артистично. Достъпна е и информация за реставрация и консервация от библиотеки, музеи и/или архиви на документи на професионално ниво. Снимковият материал е богат, красив и т.н., но трудно може да се използва като основа за изучаване на дисциплината.

Canadian Bookbinders and book artist guild –канадска неправителствена организация, обединяваща книгоразпространители, художници, калиграфи, производители на хартия, декоратори на хартия, печатници, колекционери на книги, консерватори, архивисти, учители и студенти от Канада и други държави. Създадена е през 1982 година от Джил Уилмот. На сайта на неправителствената организация е дадена извадка на училища, университети и организации, предлагащи семинари, курсове и специалности в областта на реставрацията и консервацията на книги. Прилагам справка на горепосочените организации:

Обществото на Алкуин, Канада. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Работни срещи и лекции по различни аспекти на книгата. ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ: Организация с нестопанска цел, посветена на целия спектър от дейности, свързани с книгите: издателска дейност, дизайн и производство на книги, книжарство, закупуване и събиране на книги, печат.

American academy of bookbinding Колорадо, САЩ. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Квалификационни програми за задължително и интегрирано обучение за студенти с професионални цели. ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ: Интензивно изучаване на изобразителното изкуство на кожени връзки и свързани с тях теми.

Център по изкуствата на Андерсън, САЩ – Сноумас. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Разнообразие от работилници за рисуване.

Държавен университет в Аризона, САЩ – Аризона. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Една от силните страни на училището е програмата „Графика “, която предлага курсове за бакалаври и магистри. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Бакалавър по изкуства / изящни изкуства, магистър по изкуства / изящни изкуства и докторски степени.

Арт работилници в Гватемала, САЩ – Минеаполис, Минесота. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Предлагане на една или две работни срещи годишно на тема „Книга и хартиени изкуства “.

Ателие d'Arts Appliqués du Vésinet – Шато, Франция: издаване на професионален сертификат.

Les Ateliers d'Or – Арлес, Франция: издаване на професионален сертификат.

Гилдията на изкуствата – САЩ, Сиатъл. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Семинари и лекции.

Калифорнийски колеж по изкуствата – САЩ, Сан Франциско. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Бакалавърски и магистърски програми за хартия, щампи и книговезки услуги.

Колеж по изкуства – Камбъръл, Англия, Лондон. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Курсове по изкуства и печат. ПРЕДЛАГАНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: BA (Hons); Магистър по опазване на книжовното наследство.

Канадска гилдия за книговезци и книгоиздатели Торонто, Канада. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: основни книговезки курсове, реставрация, производство на хартия, отпечатване на материали.

Център за изкуство на книги САЩ Ню Йорк. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Основни курсове по печат, книговезки и други дейности на хартия. Работни срещи, лекции и семинари по букмейкърство, производство на хартия, печат; програма за чиракуване; стажантска програма; работа / учебна програма, посветена на запазването на традиционните занаяти на букмейкърството, както и на съвременните интерпретации на книгата.

Център дел Бел Либро Аскона Швейцария. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: От еднодневни до десетдневни курсове в три категории: (а) книговезки дейности и книгоиздаване; б) опазване на книги; в) професионално обучение за консерватори, библиотекари и архивисти; г) курсове със специални изисквания за прием. Курсовете се преподават на английски език с обяснения на английски, френски или италиански език при предварително договаряне по време на кандидатстване.

Градски колеж в Сан Франциско САЩ, Калифорния. Продължаващо образование. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Курсове по подвързване на книги, дизайн на книги, графика и висок печат.

Колумбийски колеж в Чикаго- САЩ. Център за книги и книжни изкуства. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Печат, подвързване на книги, книги на художници, надписи, история на книгата и др. ПРЕДЛОЖЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Магистърски степени; продължаващо образование.

Уъркшоп за творчески изкуства САЩ, Ню Хейвън. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Курсове по основни и задълбочени ръчни книговезки и различни графични и книжни художествени семинари.

Дизайнерски книговезници Англия, Лондон. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Работни срещи в областта на книгите за изящни книги, книги за изкуства и художници на места в Обединеното кралство със съдействието на редица институции. ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ: Организацията организира и лекции и кураторски услуги.

Dieu Donné Papermill Inc. САЩ, Ню Йорк. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Ръчни цехове за производство на хартия за възрастни и деца.

Университет по арт и дизайн на Емили Кар в Канада, Ванкувър. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Графика, чрез продължаващи изследвания. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Бакалавър по дизайн, бакалавър по изящни изкуства.

Евротипо - Академия за дизайн в Италия, Рим. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Курсове и семинари по типографски дизайн. Програмата включва изучаването на исторически, формални и технологични въпроси със значителен практически елемент.

Foothill College САЩ, НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Отделни курсове по книжни изкуства и хартия; част от тях се предлагат като онлайн курсове.

Fördervereinigung Buchbinder-Colleg eV Германия, Щутгарт. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Курсове по ръчно подвързване, реставрация и фин печат.

Училище за изкуство на книги САЩ, Масачузетс. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Работни срещи по традиционни и нетрадиционни книжни изкуства, графика и опазване.

Ръчните книговезници на Калифорния САЩ, Сан Франциско. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Работилниците се предлагат няколко пъти в годината, или в учителски студия, или в Центъра за книга на Сан Франциско, с практически упражнения по техники, структури от книги, декориране на хартия, поддръжка на оборудването и много други теми.

Училище по изкуствата в Халибуртон Канада, Онтарио. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Курсове по графика и книжни изкуства в лятната програма. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Диплома за визуални и творчески изкуства; десет интензивни художествени сертификата.

Холандър САЩ, Мичигън. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Работни срещи по подвързване на книги, производство на кутии и декоративна хартия.

Център за щампиране САЩ, Итака. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Различни работни срещи за подвързване и щамповане.

Художествен институт "Кала" САЩ, Калифорния. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Работни ателиета по щамповане и подвързване на книги, както и програма за изпълнител.

Училище за редки книги в Лондон, Институт по английски език Училище за напреднали, Лондонски университет. Англия, Лондон. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Поредица от петдневни интензивни курсове по разнообразни учебни предмети, които се преподават в и около Сенатската къща от международно признати учени, използвайки ненадминатите библиотечни и музейни ресурси на Лондон, включително Британската библиотека, Виктория и Алберт Музеи, библиотеки на Сената и много други.

Ийст Сайд Печатница, САЩ, Ню Йорк. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Студио за отпечатване с отворен достъп; различни класове по графики и стажантска програма.

Студио „Магнолия“ САЩ, Калифорния. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Студио за изобразително изкуство с възможности за литография и печат, релефни щампи и ръчно изработена хартия.

Mills College - Изкуство на книгите в Милс. САЩ, Калифорния. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Книговезки дейности, книги за художници, печат, илюстрация. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: MFA по изкуството и творческото писане.

Летният институт за книги и печатни технологии Mills College САЩ, Калифорния. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Книговезки дейности, книги за художници, печат, илюстрация.

Колеж по изкуства и дизайн в Минеаполис САЩ, Минесота. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Кредитни курсове по печат, хартия и книгоиздаване. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Бакалавър по изящни изкуства и печат; Магистър по изящни изкуства, свързани с хартия и книжни изкуства.

Център за изкуства в Минесота САЩ, Минесота. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: MCBA предлага курсове за възрастни по най-различни теми и на всички нива на умения, от общо начинаещи до опитни експерти. Семейните класове позволяват на децата и възрастните да работят рамо до рамо, създавайки забавни и уникални книги, ръчно изработени хартии и графични проекти.

Консервация и образователна фондация "Морганско изкуство на хартия" САЩ, Кливланд. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Работни срещи за подвързване на книги и изкуства, ръчно производство на хартия, висок печат. Възможности за артисти, стаж и работа като доброволци.

Училище в Северен Бенет САЩ, Бостън. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Двугодишна програма за подвързване на книги, като се започне от основни познания до цялостно разбиране на историческото обвързване, инструментална екипировка и опазване.

Университет NSCAD (известен още като Колеж по изкуства и дизайн в Нова Скотия) Канада, Нова Скотия. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Курсове по подвързване на книги, изкуства и графики. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Бакалавър по изкуства, бакалавър по дизайн, бакалавър по изящни изкуства; Сертификат за визуални изкуства; Сертификат за следдипломна квалификация по дизайн; Магистър по дизайн и магистърска степен по изящни изкуства.

OCAD университет (известен още като Онтарио колеж за изкуство и дизайн университет) Канада, Торонто. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Графика, производство на хартия, както и широка гама от програми за визуални изкуства ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Бакалавър по изящни изкуства; Бакалавър по дизайн.

Семинари Джим Крофт САЩ, Айдахо. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Работни срещи по традиционните практики на книгопроизводството, производството на хартия, изкуства и традиционните инструменти.

Орегонски колеж по изкуства и занаяти САЩ, Орегон НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Печатане, подвързване на книги, типография, дизайн на книги, калиграфия, производство на хартия. ИЗДАДЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Бакалавър по изящни изкуства, майстор на изящните изкуства в майсторството, майстор на изящните изкуства в приложните занаяти + дизайн, сертификат за следдипломна квалификация и сертификат за занаятите.

Училището по изкуствата в Отава / École d'art d'Ottawa Канада, Онтарио. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Пълна програма за графика, различни кратки курсове по производство на хартия и работа с нея. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Дипломна програма за изящни изкуства; Програма за портфолио.

Обучения по консервация н хартия и книга [Местоположението се променя всяка година] НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Книжарство и производство на хартия; две седмични програми варират всяка година с участващите инструктори; записването е ограничено до 60 участника, период на записване от 30 януари до 30 април. ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ: Обикновено курсовете се предлагат за две седмици през юни. Paper & Book Intensive е свързана с програмата за изкуство на книгите в училището за библиотечни и информационни науки, Университет на Алабама.

Училище за занаяти Penland САЩ, Северна Каролина. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Работни срещи от една, две и осем седмици в книги и хартия, рисуване, графика и висок печат. Училището предлага и резиденции на художници, програми за сътрудничество в общността и галерия и информационен център.

Училище за изкуство и дизайн САЩ, Ню Йорк ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Графика. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Бакалавър по изящни изкуства.

Атлантик „Арт Център “САЩ, Мериленд. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Обширни семинари по букмейкърство, производство на хартия, както и образователни програми за ученици и професионално развитие на учителите. Възможностите за артисти включват резиденции, стипендии, стажове и достъп до частни художествени студия.

Университета на кралицата. Програма за опазване на изкуството Канада, Онтарио. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: програмата включва специализация в една от трите области: опазване на картини и рисувани предмети, запазване на артефакти или запазване на хартиени обекти. ПРЕДЛАГАНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Магистър по опазване на изкуството.

Гилдия на Куинсланд Австралия, Анерли. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Уводни и междинни курсове по подвързване на книгите през почивните дни през цялата година.

Университет Рединг- Англия. Катедра по типография и графични комуникации НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Курсове по типографска история и дизайн, история на печата и дизайн на книги. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Бакалавърски програми по магистърски програми по информационен дизайн, печат и история на дизайна на книгите, дизайн на шрифтове и теория и история на типографията и графичните комуникации.

Колежът на Red Deer Канада. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: курсове за графика. ПРЕДЛОЖЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Бакалавър по изящни изкуства.

Royal College of Art Англия, Лондон. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Дипломирани курсове и курсове по „Пост опит “в „Графика “. ПРЕДЛАГАНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Магистърска степен по печат.

Международна школа по изкуства Санта Репарата в Италия, Флоренция. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Различни курсове по техники за рисуване. ПРЕДЛОЖЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Курсове в Санта Репарата могат да бъдат взети за кредит, чрез Колумбийския колеж в Чикаго.

Центърът на Сан Франциско за книгата САЩ, Калифорния. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Предлага 400 работни срещи за изкуства всяка година, включително отпечатване, книговезки и свързани с тях изкуства; Програма за сертифициране.

Училище в Музея за изящни изкуства, Бостън САЩ. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Курсове, свързани с книгите и графиките на художниците. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: диплома, бакалавър по изящни изкуства, сертификат за следдипломна квалификация, магистър по изобразително изкуство, магистър по изкуство в преподаването и художествено образование.

Училище по изкуствата Silvermine САЩ. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Различните курсове и семинари за всички възрасти и различни умения.

Общество за калиграфия, Южна Калифорния САЩ, Калифорния. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Дневни, вечерни и съботни семинари по калиграфия през цялата година.

Общество на книговезците във Великобритания. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Кратки курсове и програми за задочно обучение, предлагани в Обединеното кралство, в сътрудничество с местни институции.

Институт Тамаринд САЩ, Ню Мексико. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Интензивна програма за обучение на печатари, която продължава от август до май със средно 40 часа седмично в студиото.

Университет на Алабама. Училище за библиотечно-информационни изследвания. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Печат, подвързване на книги, производство на хартия, история на книгата, акцент върху изкуството и занаята на ръчно изработване на книги. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Магистър по изящни изкуства в изкуствата.

Център за книгата в Университет Айова САЩ. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Книговезки дейности, книги за художници, производство на хартия, калиграфия, печат, типография. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Магистър по изящни изкуства в изкуствата; Сертификат за висше образование по книжни изкуства, изследвания и технологии; и съвместно училище за библиотечни и информационни науки (SLIS), магистър по изкуства и сертификат за завършил UICB. ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ: Центърът за книга на Университета в Айова е с уникална програма, която съчетава обучение в техниката и артистичността на букмейкърството с проучване на историята и културата на книгите.

Университетът на Нортхемптън Англия. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Различни и обширни програми за пълно или непълно работно време, свързани с технологиите за кожа.

Университетът по изкуствата САЩ, Филаделфия. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Бакалавър по изящни изкуства; Магистър по изящни изкуства и печат.

Университет на Вирджиния САЩ. Училище за редки книги. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Четириседмична програма от петдневни, некредитни курсове по теми, свързани с редки книги, ръкописи и специални колекции. ПРЕДЛАГАНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Сертификат за обща професионална квалификация; Сертификат за професионални умения.

Арт студио на долината Ридж САЩ, Медисън. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Различни работилници за книги и хартия.

Семинари за визуални изследвания САЩ, Ню Йорк. ПРЕДСТАВЕНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Магистър по изобразителни изкуства в областта на визуалните изследвания в сътрудничество с Нюйоркския държавен университет в Брокпорт.

Летният институт на ВИЗУАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ е поредица от интензивни едноседмични и двудневни семинари, провеждани от гостуващи артисти и учени и служители на ВИЗУАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ.

Център за изкуства на колеж в Уелс САЩ, Ню Йорк. НАЛИЧНИ ПРОГРАМИ: Широка гама от курсове по подвързване на книги, висок печат, дизайн на шрифтове и калиграфия, както и летен институт, който предлага интензивни седмични курсове.

Уест Дийн Колидж Англия, Чичестър. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Курсове за запазване на книги за и хартиени документи. ПРЕДЛАГАНИ СТЕПЕНИ / ДИПЛОМИ: Кредит за висше образование и дипломи.

Институт за лятно изкуство. САЩ. Кингстън. ДОСТЪПНИ ПРОГРАМИ: Книговезки дейности, книги за художници, производство на хартия, щампи и щампи.

След направеното изследователско проучване се установи, че са много малко университетите и обучителните центрове в България и света, където може да се получи образование по консервация и реставрация на книги и документи.

Изследванията показват, че  използването на ниски среди на кислород при контрола за борба с вредителите в библиотеки, архиви и музеи, както и при опазването на чувствителни обекти в дългосрочен план – изглежда изключително обещаващо. Този процес е безопасен, нетоксичен, незапалим, не оказва вредно въздействие върху хората и околната среда, и е напълно инертен по отношение на материала, който се обработва. Въпреки че представлява проста концепция, всяка стъпка на метода на атмосфера аноксия изисква знания и умения, свързани с околната среда, с физическите и биологичните фактори, които могат да повлияят на процеса. 

Статичната система аноксия е приложима за по-малки обекти, които могат да бъдат лекувани в малки или средни торбички, изработени от високо бариерен полиамид (найлон). Тези торбички могат да се различават по обем: 0,001 – 1м3 (1 – 1 000 литра). За запечатване на торбичките се използва уплътнител, който е преносим и позволява бързото термично запечатване на голям брой торби (чанти).

Обектите, които се подлагат на лечение, се увиват на пакети в мека пореста материя, за да бъдат защитени от механична деструкция между тях и да се предотврати увреждане на чантата. Системата използва кислородни абсорбери в количество, достатъчно да се осигури ниво под 0,3% кислород по време на лечението. Създава се прост визуален индикатор на кислород или с електронен монитор се наблюдава тази концентрация. Също така, вътре в торбите или чантите могат се включват електронни монитори за температура , относителна влажност и абсорбери на влага под формата на силикагел.

Статична система аноксия не използва инертни газове или усъвършенствани технологични устройства, следователно е икономически по-евтино и по-практично да бъдат внедрени в България.

Пакетчетата кислородни абсорбери са изработени от микро- пореста пластмаса, която позволява усвояване на кислорода и протичане на окислението на железния прах. Тази реакция консумира присъстващия в торбите кислород, протича бързо и е екзотермична, т.е. отделя се  топлина, която не предизвиква значително увеличаване на температурата и намаляване на относителната влажност. Въпреки това, не се препоръчва пакетчетата абсорбер да са директно върху обектите, за да не се причини вреда на лекуваните обекти. Силикагелът в кислородните абсорбери е неорганично химично съединение под формата на силно хигроскопични частици, които променят цвета си, когато абсорбират влага. Може да се използва в големи съоръжения и в малки среди като чекмеджета, витрини или шкафове без външен приток на въздух. За тази цел, той обикновено се използва в пликчета или в отворени контейнери, но винаги – без пряк контакт с обектите. По време на престоя си в торбата желязото се  окислява, като по този начин поглъща атомите на кислорода.

Кислородните абсорбери се предлагат в индивидуални опаковки, като всяка от тях поглъща 1 000 куб. см (мл) от кислорода, според информацията на производителите. Голяма част от пакета кислороден абсорбер е железен оксид на прах, който, реагирайки с кислорода, образува други железни оксиди.

Методиката за екологична дезинфекция и дългосрочно съхранение на писмени колекции е следната:  във вакуумната, херметически затворена, опаковка с високи бариерни характеристики, се поставят абсорберите, които започват активно да поглъщат остатъчния кислород в запечатания с обектите за лечение или съхранение плик. Впоследствие, при нежелано проникване на кислород през опаковката (поради нарушаване на целостта и или на бариерните ѝ характеристики), абсорберът отново се активизира – до момента, в който желязото се окисли напълно. Химическата реакция има следния вид:

 

4Fe + 3O2 + 6 H2O → 4Fe(OH)3

Механизъм на действие на кислородните абсорбери

 

Така остатъчният кислород, който се намира в опаковката до момента на херметизация, а и след това, се абсорбира не от документа или обекта, а от кислородния абсорбер. Големината на пакета с кислородния абсорбер се определя от обема и вида на опаковката и на опаковъчния материал, от който е изработена. Тези два показателя влияят съществено върху действието на кислородния абсорбер, а също така и на ефективността му за периода на лечение или съхранение на обекта. Действието на кислородния абсорбер вътре в опаковката (чантата) до голяма степен зависи от бариерните свойства на опаковъчния материал,  т.е. от способността на опаковката да предпазва от проникване на кислород по време на лечението или съхранението на обекта. Всеки абсорбер има определен капацитет, затова производителят трябва да определи оптималния вариант в съотношение: разходи/качество, за да осигури ефективната работа на кислородния абсорбер. Например, при по-дълъг период на лечение или съхранение на обекти от културното наследство, е необходимо да се използват опаковки с много високи бариерни свойства.

От друга страна, върху бариерните свойства на опаковката влияние оказва и околната среда, в която се намира. Понижаването на температурата по време на лечение или съхранение и увеличаването на дебелината на полимерния материал, от който е изработена опаковката (торбичката), води до повишаване на бариерните ѝ свойства. В някои случаи, за да се намали пропускливостта на полимерните материали за газове (например кислород и водни пари), се използват и многослойни опаковки.

Ако се приеме, че концентрацията на кислород вътре в торбите или чантите, където ще се провежда лечението, е около 20%, то е необходимо да се достигнат възможно най-ниски концентрации – под 0,3% кислород,  за  да  се  гарантира  пълно  ликвидиране  на  микроорганизми  и насекоми.

За да се изчисли достатъчният брой  абсорбери за всеки обмен, трябва да се изчисли вътрешният обем в см3 за всеки отделен случай. Този резултат, който е обемът въздух в см3 се разделя на 5, което съответства на 1/5 или 20% от кислорода на въздуха. Например: Ако се третира  обект  с  размери  12х40х30,  то  се  получават 14 400 см3, което, като се раздели на 5, се получава резултат – 2 880 см3. Припомняйки, че 1 см3 съответства на 1 мл, то се получават 2 880 мл или 2,88 литра кислород. Така, за посочения пример са необходими три абсорбера от по 1 литър за конкретната чанта или торба. Кислородните сензори помагат в контролирането на концентрацията на кислорода. Ако сензорите не покажат желаната концентрация, то проблемът може да се търси в появата на пукнатина във високо бариерната найлонова торбичка или в термичното ѝ запечатване.

Използва се индикатор на кислород (Ageless-Aye), който променя цвета си в зависимост от концентрацията на кислород. Когато индикаторът е изложен на въздух, той е с виолетов цвят, а когато концентрацията на кислород във вътрешността на торбата стане около 0,1%, то цвета на индикатора се променя в розов. Всяка торбичка или опаковка трябва да съдържа информация като дата, номер, количество абсорбери и сензор за кислород. Тази информация, както и индикаторът за влага, трябва добре да се виждат от вътрешността на опаковката. Последната стъпка, след приготвяне на опаковката  (документи, абсорбери, сензори) е термо-запечатването на опаковката, което трябва да бъде най-малко 1 см и да се спазва правилната температура на запечатване, за да се предотврати прегряване, а и да се получи уплътнителна лента, без въздушни мехури и вдлъбнатини.

Принципът на безкислородната атмосфера аноксия не се ограничава само до превенция и лечение на документи и обекти на културното наследство. Методиката може да бъде прилагана и по други  начини.

Създаването на безкислородна среда предоставя възможност за дълготрайно съхранение на уязвими материали. Такава микросреда е в състояние да предотврати или забави протичането на химични и биологични  реакции,  изискващи  присъствието  на  кислород.  Тази методика „има всичко общо с концепцията за капсулата на времето, която изолира вредните агенти“. Капсулата на времето елиминира основните фактори и деградационните процеси: прекомерна влага, кислород, замърсители и ултравиолетова радиация, а така също и много други фактори като разпространение на микроорганизми (бактерии, гъбички), както и напълно предотвратява процесите на хидролитично разграждане на целулозата.

В България е приложена  статичната атмосфера аноксия с кислородни абсорбери, защото няма друг по-ефективен и безопасен начин да се съхраняват документите в продължение на дълги периоди от време. Част от документите на Левски, Раковски и др., съхранявани в трезор на Българската народна банка, поставихме в т.н. аноксична капсула за дългосрочно съхранение. Предварително  проведените тестови анализи в LibLab, които отчитат температурата и относителната влажност на аноксичната капсула, в зависимост от консумацията на кислород от кислородните абсорбери, още веднъж доказа ефективността и приложимостта на статичната атмосфера „ Аноксия“ като алтернативен и ефективен метод за дългосрочно съхранение.

При анализа на методологията на атмосфера аноксия трябва да се отбележи, че по време на изпълнението ѝ ключовите фактори, които гарантират ефективността ѝ, са:

• Да се поддържа концентрация на кислород под 0,3%;
• Времето на експозиция на микросредата, създадена с намалено съдържание на кислород;
• Поддържане на относителна влажност на въздуха около 50% във вътрешността на херметическото пространство.

Спазването на отговорността към тези изисквания по време на процеса на лечение довежда до пълна ликвидация на микроорганизми и насекоми, като горепосочените фактори трябва да си взаимодействат в пълно единство.

Вследствие на анализа на метода на атмосфера аноксия с кислородни абсорбери може да се потвърди като най-подходящ за приложение в библиотечни колекции, поради следните причини:

• Има статична методология за изпълнение и изисква от хората, които го прилагат, да са наясно с метода и да са подходящо обучени;
• Може да се прилага на места, където пространството за работа е ограничено;
• Оборудването му не изисква големи разходи и е лесен за изпълнение метод.

 Статична система аноксия за дългосрочно съхранение „ Тефтерчето на Левски“

1. Температура - измерена през посочения период не отговаря на изискванията за добро организирано хранилище. Отчетена е температура 10 ^о С.
2. Относителна влажност – измерена средна стойност 43%, което се доближава до изискуемите норми.
3. Осветление – не отговаря на изискванията.
4. Въздухообмен – липсва.
5. Хигиенен и профилактичен минимум – не отговаря на консервационите норми. Констатира се замърсено хранилище, стени, подът, стелажите, натрупване на прах и замърсявания върху фонда в хранилището, с изключение на фонда, който е поставен в архивни кутии и съхраняван в шкафове.
6. Подреждането на книгите върху стелажите не отговаря на нормите. Липсва въздухообмен между книгите.
7. Експертна оценка на състоянието на фонда и физико-химична характеристика на книгите в хранилището.
8. Повърхностен прах и наслояване на замърсявания от неорганичен произход върху фонда.
9. Констатират се т.н. фоксинги, които са резултат от естественото стареене на хартията.
10. Следи от насекоми във фонда съхраняван в шкаф.
11. Архивните кутии, в които са поставени ръкописите отговарят на стандарта за киселинност.
12. Разрушени странични обрези и подвързии на някои от проверените книги. Гърбът на някои от тях е разкъсан.
13. Проверените ръкописи са в сравнително добро състояние, поставени са в архивни кутии и отчетената киселинност на хартията с рН тестер е около 7, което говори за добро съхранение.
14. Някои кожени подвързии и форзаци говорят за присъствие на насекоми. Извършена е спешна превантивна консервация и реставрация, както и дезинфекция с цетафарм на крайно нуждаещите се.
15. Книгите, намиращи се в близост до прозорците са пожълтели и степента на деструктивните процеси при тях е по-голяма.

1. Хигиенен и профилактичен минимум. Необходимо е да се почиства хранилището, както и обезпрашаване на фонда поне 3 пъти в годината и редовна визуална проверка на книгите.
2. Превантивно опазване на книгите в анализираното хранилище, което да включва незабавно почистване на хранилището и обезпрашаване на фонда. Ползването на замърсени книги представлява опасност за здравето на хората, чрез събуждане на алергични реакции.Желателно е, да се аноксират част от книгите, намиращи се в анализираното хранилище. Това е евтин, екологичен метод, който ще забави хидролитичното разрушаване на книгите, а също така ще е и превенция за дезинфекция и дезинсекция. Препоръчвам ръкописите да бъдат поставени в аноксични капсули за дългосрочно съхранение. При съществуващата запрашеност, ако условията са благоприятни, особено лятото, поради липсата на климатична инсталация / относителна влажност над 60% и температура 26-27 ^о С/, спорите на плесените, съдържащи се в праха, покълват и прорастват върху книгите. След това книгите губят здравината си, деформират се, появяват се пигментни петна и др.

3. Свеждане на светлината до минимум. Всяка светлина, независимо от дължината на вълната е енергия, която катализира протичането на фото- окислителните процеси. Резултатите от действието на светлината е кумулативен. Според стандарта БДС ISO 11799:2016, публикуван на 18.01.2017 г., определящ характеристиките на хранилищата, използвани за дългосрочно съхранение на архивни и библиотечни материали, фондохранилището не трябва да бъде осветено, само колкото е необходимо за намиране, разместване на документите, проверка и почистване на помещението. Осветлението трябва да бъде около 200 лукса на нивото на пода за посочените по-горе цели. Подборът на осветителните лампи трябва да се прави след съответните измервания на спектралния състав на излъчваните от тях светлина. Минималното разстояние между лампата и документа на стелажа трябва да е 50 см.
4. Фондохранилище без прозорец, за да се предпазят документите от вредното светлинно облъчване. На съществуващите прозорци е необходимо да се поставят щори, капаци или да се монтира УВ филтриращо стъкло, за да се филтрира дневната светлина. Разбира се има и други начини като например, замяна на стъклата с неактинично стъкло, отразяващо или разсейващо УВ лъчи, но ще изисква по - голямо финансиране Прозорецът трябва да е добре запечатан, но при необходимост да се отваря за естествена вентилация. При липса на климатична инсталация, то той трябва да е добре аериран и защитен от насекоми / монтиране на мрежа/. С оглед предпазване на документите, максимално допустимата стойност на УВ –то  лъчение е 75 микроW/lm.  Ако излъчването съдържа ултравиолетова компонента по-голяма от 75 микроW/lm , то всяка лампа трябва да бъде снабдена с ултравиолетов филтър, който да намали ултравиолетовата радиация.
5. Климатична система, която да поддържа Т 16-18 ^о С и относителна влажност 50-55%. Климатична инсталация и/или измервателни уреди за регулиране на посочения микроклимат трябва да са разположени на височина от пода 1,30 метра и на същото разстояние от прозорци и врати. Резките колебания на температурата и относителната влажност застрашават книгите. Документите върху хартиен носител поглъщат влага от атмосферата. Резките температурни промени благоприятстват за повишаване на влажността във фондохранилището, които биха довели до плесенясване и пигментиране на книгите от микроорганизми като целулозоразрушаващите бактерии, актиномицетите, плесенните гъбички. При относителна влажност над 60% се повишава риска от микробиологична активност и може да се развие в рамките на 48 часа. Обратно – при ниска относителна влажност документите стават чупливи.
6. Филтриране и пречистване на въздуха в хранилището. Вредните атмосферни газове ( SO₂, NO₂, CO ) допринасят активно за деструкцията на документите. Консервационните мерки за предпазване от това вредно въздействие са насочени към филтриране на въздуха, проветряване и отстраняване на прахта. Филтрирането на въздуха, постъпващ в хранилището се осъществява най - добре с климатична инсталация. При липса на такива технически съоръжения, въздухообмена може да се извърши, чрез проветряване, но само в хубавите, и дни без повишена влажност. Необходими са и стерилизатори на въздуха, както и почистване на филтрите на климатика в архивохранилището. Да се предотвратява застоя на въздуха в архивохранилището, чрез аерация на околната среда с въздухопроводи, вентилационни уредби, които редовно да се почистват и проверяват.
7. Прилагане на методите на малка реставрация от библиотекар, с което ще се отдалечат във времето скъпоструващите реставрационни процеси от една страна, а от друга ще се стабилизират разкъсвания и повреди на документите от различен характер. Прилагат се специално разработени за целта филмопласти.
8. При подреждане на книгите в фондохранилището, трябва да се съблюдават следните изисквания:

• Кедрово дърво ( Cedrus Species )
• Карамфил ( Syzygium aromaticum )
• Мента ( Mentha piperita)
• Лавандула ( Lavandula angustifolia )
• Евкалипт ( Eucalyptus globulus )
• Бергамот ( Citrus bergamia )
• Чаено дърво (Melaleuca alternifolia )
• Бял бор ( Pinus sylvestris )
• Равнец (Achillea millefolium )
• Анасон семена ( Pimpinella anisum )
• Кимион (Cuminum cyminum )
• Лаврово дърво ( Laurus nobilis )
• Риган ( Origanum vulgare )
• Сладък портокал ( Citrus Cinensis )

• Книгите или документите се поставят на равна повърхност и се третират внимателно със спиртен разтвор на етерично масло.
• Поставя се филтърна хартия между страниците и на кориците от външната страна на книгата.
• Обработената документи се поставят в затворена опаковка за период от 3 - 4 дни, за да бъдат окончателно унищожени спорите на вредните микроорганизми.

• Поддържане на постояна температура и относителна влажност

Климатичната инсталация и/или измервателни уреди за регулиране на микроклимата трябва да са разположени на височина от пода 1,30 метра и на същото разстояние от прозорци, врати и отоплителни уреди. Ако това е невъзможно, то задължително да се поставят влагорегулатори и изсушители. Резките колебания на температурата и относителната влажност застрашават архивните документи. Документите върху хартиен носител поглъщат влага от атмосферата. Резките температурни промени благоприятстват за повишаване на влажността във фондохранилището, които биха довели до плесенясване и пигментиране на документите от микроорганизми като целулозоразрушаващите бактерии, актиномицетите, плесенните гъбички.  При относителна влажност над 60% се повишава риска от микробиологична активност и може да се развие в рамките на 48 часа. Обратно – при ниска относителна влажност документите стават чупливи. Идеалната климатична система е тази, която контролира температурата, влажността и дори филтрира замърсителите, преди да издуха въздуха във вътрешната среда. Тя трябва да остане в експлоатация 24 часа в денонощието. Първоначалните разходи за монтаж и поддръжка са много високи. Някои институции, например, могат само да си позволят разходите за поддържане на системата през работните часове, което е достатъчна причина, за да се противодейства на тяхното приемане. Трябва също така да се отбележи, че лошо проектираните системи могат да доведат до неадекватен въздушен поток, водещ до развитието на микроорганизми и други проблеми. Невъзможността за инсталиране на оборудването може да бъде изключително вредно, особено в сгради, които не предлагат екологичен контрол, когато системата не работи.

• Предпазване от вредно светлинно облъчване

Според стандарта БДС ISO 11799:2016, публикуван на 18.01.2017 г., определящ характеристиките на хранилищата, използвани за дългосрочно съхранение на архивни и библиотечни материали, фондохранилището не трябва да бъде осветено, само колкото е необходимо за намиране, разместване на документите, проверка и почистване на помещението. Осветлението трябва да бъде около 200 лукса на нивото на пода за посочените по-горе цели. Подборът на осветителните лампи трябва да се прави след съответните измервания на спектралния състав на излъчваните от тях светлина. Минималното разстояние между лампата и документа на стелажа трябва да е 50 см.

Хранилище без прозорци, за да се предпазят документите от вредното светлинно облъчване. На съществуващите прозорци, е необходимо да се поставят щори, капаци или да се монтира УВ филтриращо стъкло, за да се филтрира дневната светлина. Прозорците трябва да са добре запечатани, но при необходимост да се отварят за естествена вентилация. При липса на климатична инсталация, то те трябва да са добре аерирани и защитени от насекоми / монтиране на мрежа/.

 С оглед предпазване на документите, максимално допустимата стойност на УВ –то  лъчение е 75 микроW/lm.  Ако излъчването съдържа ултравиолетова компонента по-голяма от 75 микроW/lm , то всяка лампа трябва да бъде снабдена с ултравиолетов филтър, който да намали ултравиолетовата радиация.

• Филтриране и пречистване на въздуха в хранилищата

 Вредните атмосферни газове ( SO₂, NO₂, CO ) допринасят активно за деструкцията на документите. Консервационните мерки за предпазване от това вредно въздействие са насочени към филтриране на въздуха, проветряване и отстраняване на прахта. Филтрирането на въздуха, постъпващ в архивохранилището се осъществява най - добре с климатична инсталация. При липса на такива технически съоръжения, въздухообмена може да се извърши, чрез проветряване, но само в хубавите и дни без повишена влажност. Необходими са и стерилизатори на въздуха, както и почистване на филтрите на климатика в архивохранилището. Да се предотвратява застоя на въздуха в архивохранилището, чрез аерация на околната среда с въздухопроводи, вентилационни уредби, които редовно да се почистват и проверяват.

• Изисквания при подреждане на документите в хранилища
• Документите да не се подават извън ръбовете на стелажите
• Разстоянието между горния ръб на най-високия документ на всеки рафт и дъното на горния рафт трябва да бъде минимум 5 см, а разстоянието до стената би трябвало да е поне 20 см.
• Книгите трябва да са изправени до ръба на рафта, като страничният или вертикалният натиск върху отделната единица не трябва да надвишава 350 Ра. / Натиск от 350 Ра съответства приблизително на натиска върху хоризонтално поставена книга, оказан върху поставена върху нея друга книга с подобен размер и дебелина 4,5 см / . Голямо форматните книги с височина 40 см трябва да се съхраняват хоризонтално. Единичните документи с голям формат също трябва да се съхраняват хоризонтално легнали, но задължително поставени в предпазни обвивки, като кутии, папки, чекмеджета или специално предназначени контейнери. Допустимият брой в една папка или кутия е 30, като задължително е да има разделителна хартия с буфер. Допустимото налягане е 2 кг. При книгите предпазната кутия трябва да бъде с 1 см по-голяма от самата книга и да има вентилационен отвор.
• Подвижните стелажни системи / компактуси/ са специфицирани съгласно поставените изисквания и са най- подходящи за правилното съхранение на ценни колекции. Стелажните системи са с безболтова конструкция, което позволява преаранжирането на рафтовете във всеки момент от време, позволявайки комбинирано архивиране на различни архивни носители на различните рафтове. Всички метални части са изработени от поцинкована стоманена ламарина с прахово покритие. Всички стелажи са затворени отгоре, отпред и отзад. Компактните плъзгащи се компактуси предлагат предимства - спестяване на пространство и затваряне за защита на документи от светлина и прах.
• Прилагане на методите на малка реставрация

Необходимост, която ще  отдалечи във времето скъпоструващите реставрационни процеси от една страна, а от друга ще се стабилизират разкъсвания и повреди на документите от различен характер. Прилагат се специално разработени за целта филмопласти.

• Защита срещу пожар и наводнения

 Много ценни колекции са унищожени или повредени от пожари или наводнения. Тези бедствия се дължат на проблеми в електрическата и В и К инсталация, проникването на вода през стени, покриви, улуци или прозорци. До голяма степен причината е липсата на подходяща поддръжка. По време на пожар, повредата на водата може да причини по-голямо разрушение от самия пожар.

• Внедряване на програма за внедрен контрол на вредители.

Разработва се индивидуално за всяка институция, съхраняваща писмено документално наследство.

• Изисквания за новопостъпили документи

Всички дарени или придобити под друга форма новопостъпили документи да бъдат поставяни под карантинен период или да се дезинфекцират и обезпрашават,  преди да се добавят към колекциите в архивохранилището. Да бъдат подложени на проверка за признаци на заразяване с инфекции, а при потвърдено наличие на заразяване да бъдат изолирани в специално помещение. След консултация със специалист по опазване – да се предприемат необходимите мерки.

• Хигиенен и профилактичен минимум

 Необходимо е да се почиства хранилището, както и обезпрашаване на фонда поне 3 пъти в годината. Редовната визуална проверка на документите е задължителна като гаранция за тяхното дългосрочно опазване.

• Експониране на писмени документи

При експониране на документи във витрини, които не са климатизирани,  трябва да се следи за деформации, в следствие на промяна на температурата и влажността, и увеличеното светлинно влияние. Ако експонатът е книга, той не трябва да бъде разтворен на повече от 120^О, а силата на осветеност върху разтворената повърхност не трябва да превишава 50 лукса. При експониране на ценни документи е желателно те да бъдат поставени предварително в аноксична капсула за дългосрочно съхранение. Препоръчително е използването на климатизирани витрини, осигуряващи необходимия микроклимат. Възможно е и прилагането на аноксични рамки за експониране, като подходящ пример е конституцията на САЩ, която е на показ в ротондата на Националния архив на САЩ, Вашингтон.

          Ясното осъзнаване на значението и необходимостта от запазване и съхраняване на писменото наследство за бъдещите поколения, поставя пред специалистите високи изисквания, свързани както с популяризирането на това наследство, така и с неговото съхранение и превантивно опазване.

Даден е теоретичен преглед на опазването на вестниците, с акцент върху важността на систематичния и всеобхватен подход. Ефективното запазване на вестниците предполага разбиране за смисъла на опазването като цяло, както и разбиране за специфичните подходи, методи и техники, които са включени във концепциите за опазване на вестниците. Управлението на процеса опазване на архивни вестници се обяснява с някои примери за добра практика в тази област. Статията има за цел да покаже подходи за запазване на тези жизнено важни за обществото архивни материали, да очертае основните развития и да постави българските инициативи в общия контекст за управление на процеса „запазване“ на архивните вестници.

 Съхранението и опазването на архивните вестници е голямо предизвикателство, защото те са отпечатани на хартия, която по своята същност е нестабилна. В исторически контекст преди средата на 18-ти век, повечето вестници бяха публикувани на хартия, направена от текстилна полумаса. Много от тези оцелели документи днес са в отлично състояние и показват малко признаци на обезцветяване или крехкост. Но производството на хартия от парцали беше скъпо и с напредването на века доставките станаха недостатъчни, за да посрещнат нарастващите изисквания. Дървеният материал беше въведен като алтернативно влакно. Индустрията на дървесна пулпа бързо се разраства, произвежда се по-евтина хартия, която също е гладка и абсорбираща, с желани свойства за високоскоростните печатни машини, които придобиват популярност. 

             Деструкция на архивни вестници. Химични проблеми с вестникарската хартия.

             Старата хартия за вестници е била, и до голяма степен все още се  изработва от много евтини материали: малки частици дърво, което е било сварено в каша от влакна и превърнати в листове. Дори и днес, повечето вестници все още се правят по този начин, с очаквана продължителност на живота само 50 години или по-малко. Вестникарската хартия не е хартия с постоянно качество, тъй като дървесните примеси остават в хартията след обработката. Това са смоли, танини и лигнини. Лигнинът заема най-голям процент от примесите, 16-35%, в зависимост от вида на дървото. Лигнинът е аморфно вещество, намиращо се в и около клетъчните стени на влакното и може да се разглежда като цимент, който слепва растителните влакна заедно. Самият лигнин не е киселина, но когато е изложен на светлина, висока влажност и атмосферни замърсители, той катализира киселинните реакции в хартията. Киселинността води до отслабване и разкъсване на влакната, т.е. лигнинът е основният източник за влошаване на вестникарската хартия, която се обезцветява и става крехка. Лигнинът съдържа киселини, които причиняват разпадането на влакната с времето. На свой ред хартията пожълтява и се втвърдява, а мастилата често избледняват. Може да бъде извлечен, ако хартиената маса се обработва химически. Но вестникарската хартия съдържа смес от дървесен пулп, подложен на механични и химически процеси. Механичният процес включва смилане на дървесината за образуване на пулп, но не отстранява лигнина от влакната. Рh на хартията се оказа най-значимият фактор, влияещ върху евентуална загуба на сила и влошаване на цвета. Киселинността и алкалността се измерват, чрез рН, като се използва логаритмична скала от 0 до 14. В идеалният случай рН на материалите за съхранение, направени от хартия и картон, трябва да бъде в диапазона 7–8,5.

             С правилните архивни процедури ще намалим потенциалните щети и съхраним дългосрочно старите вестници и ценни вестникарски изрезки.

              Запазване на информацията в архивните вестниците

             Когато вестници или архивни изрезки от вестници се оценяват поради съдържащата се в тях информация, а не като артефакти, преформатирането на информацията може да бъде най-добрият вариант за запазване. Дигитализацията ги поставя на една ръка разстояние и позволява по-гъвкаво и по-задълбочено проучване, осигурява по-дългосрочно запазване, чрез намаляване на необходимостта от работа с оригинали. Много често обаче, ценните архивни вестници са в състояние, което не позволява тяхното дигитализиране и е необходимо предварително да се подложат на  различни консервационно - възстановителни процедури. От друга страна всички ценни архивни вестници с доказана историческа стойност, оценявани като артефакти с национално значение трябва да се съхраняват и опазват като оригинали, за да ги предадем на бъдещите поколения и запазим нашата идентичност.

   Съхраняване на архивни вестници

     Правилното съхраняване на стари архивни вестници започва с опазването на тези артефакти с „двойна защита“: архивни полиетиленови торбички и архивни безкиселинни кутии. Тези видове  кутии са предназначени да минимизират „миграцията на киселина“ от един стар вестник на друг и да не се допускат прах, влага и вредни замърсители.Тези ценни артефакти трябва да се съхраняват в плоски и здрави кутии с алкален резерв, заради техния размер и тегло. Дълбочината на кутията трябва да е по-плитка за съдържанието, което е тежко.  Необходимо е да се  съхраняват в тъмна и суха среда. Потенциалната влага може лесно да унищожи и архивните безкиселинни кутии за съхранение и следователно и вестниците вътре в тях. По подобен начин, топлината катализира химическия процес, който кара вестниците да се разпадат, а влажността може да ускори миграцията на киселини или да причини изкривяване на хартията. Неподходящите условия на съхранение ще привличат насекоми, които са заплаха за дългосрочното оцеляване на ценните архивни вестници. Докато кутиите за съхранение могат да осигурят известна защита срещу краткосрочни колебания в околната среда, те няма да защитят колекциите от дългосрочни промени в условията на околната среда. Няма национален стандарт за екологични условия, но препоръчителните стойности за температура и относителна влажност за съхранение на ценни хартиени материали в библиотеки и архиви са температура не по-висока от 18 ° С и относителна влажност между 30% и 50%, които трябва да се поддържат постоянни във времето. Добра идея е да се наблюдава климатът в хранилищата, за да се гарантира, че той остава умерен и стабилен.


 
Архивни кутии за съхранение и запазване на вестници

При необходимост от съхранение на архивни изрезки от вестници, тъй като те често не са толкова големи, колкото един пълен вестник, трябва да се  съхраняват в редица други видове архивни пликове, кристално чисти торбички и безкиселинни папки с алкален резерв.

Изрезки от стари вестници в архивен плик

           Съхраняването на архивни вестници с помощта на правилните архивни материали и процедури е важно, но и внимателното боравене с тях изисква особено внимание. Чисти и сухи ръце и/ или използване на бели памучни ръкавици като допълнителна защита е задължително условие за запазването на  намачканата, пожълтяла и вероятно крехка вестникарска хартия. Не можем да спрем процеса на естествено разрушаване, поради вътрешното съдържание на киселина и лигнин, но можем да го задържим, чрез неутрализиране на киселинността, т.н. процес на деацидификация. Неутрализацията  /деацидификацията/  удължава живота на тези жизнено важни за обществото артефакти от 3 до 5 пъти.  

             Въпреки, че има много фактори, които да окажат отрицателно въздействие върху оцеляването на вестникарската хартия, ако се предприемат подходящи превантивни мерки и се съхраняват при подходящи условия старите архивни вестници могат да бъдат запазени.