header_banner

Ресурси

Общи проблеми по темата на проекта

Експертна оценка за състоянието на архивно-документалното наследство на музей „История на медицината“ гр. Варна, след дезинфекция и дезинсекция по метода „аноксия“, както и препоръки за по-нататъшното му дългосрочно съхранение
През месец август-септември 2020 г. в  музей „ История на медицината“ гр. Варна бе приложена екологичната, динамична система аноксия с цел дезинфекция и дезинсекция на архивно-документалното наследство. След приключване на аноксичният процес се установи пълна дехидратация на микроорганизми и насекоми. Проведени са обезпрашителни процедури с цел почистване и хигиенизиране на фонда. Извършената експертна оценка на състоянието на документите след аноксия показа следното:
  • Не се наблюдава плесенен растеж, както и насекоми, а само следи от тях
  • Естествено, закономерно стареене на хартията , в резултат на което се наблюдават фоксинг – петна.
  • Втвърдяване и чупливост на хартията, което е резултат от продължителното съхранение на документите в неподходящи условия
  • Изкривяване на документите, разлепване и отделяне на колите от книжното тяло е резултат от механичната натовареност.
  • Слепване на страници на различни документи, което е резултат от действието на микроорганизми и висока относителна влажност при съхраняването им в неподходящите условия.
  • Твърди петна с ясно очертан и тъмен контур, които са резултат от въглехидратни или колоидни разтвори
  • Водни петна с неопределени форми, на места се наблюдава разливане на текст и трудно четим
  • Петна от ръжда, в резултат на кламери
  • Засъхнали меки на пипане мазни петна от масла и парафин
  • Прегоряла хартия, липсващи части, разкъсвания и др.
 
Причините за разрушаване на архивно-документалното наследство се дължат от една страна на измененията, които протичат в резултат на закономерни процеси на стареене на органичната материя, и от друга – на измененията, протичащи под влияние на околната среда. Това са физико-химични деструктивни процеси, развиващи се под действието на външни фактори като температура, влажност, светлина, атмосферни газове, механична натовареност, напрежение и биокорозии.
 
Препоръки за дългосрочно съхранение на архивно-документалното наследство във фондохранилището на музей „История на медицината“ гр. Варна след проведена „аноксия“: 
  1. Поддържане на оптимален микроклимат във фондохранилището с температура 16-18 ОС и относителна влажност на въздуха 45-50%. Климатична инсталация и/или измервателни уреди за регулиране на посочения микроклимат, които трябва да са разположени на височина от пода 1,30 метра и на същото разстояние от прозорци, врати и отоплителни уреди. Поради измерената висока относителна влажност в фондохранилището / 90% /, е необходимо да бъде инсталирана система за изкуствено климатизиране. Ако това е невъзможно, то задължително да се поставят влагорегулатори и изсушители. Резките колебания на температурата и относителната влажност застрашават архивните документи. Документите върху хартиен носител поглъщат влага от атмосферата. Резките температурни промени благоприятстват за повишаване на влажността във фондохранилището, които биха довели до плесенясване и пигментиране на документите от микроорганизми като целулозоразрушаващите бактерии, актиномицетите, плесенните гъбички.  При относителна влажност над 60% се повишава риска от микробиологична активност и може да се развие в рамките на 48 часа. Обратно – при ниска относителна влажност документите стават чупливи.
  1. Свеждане на светлината до минимум във фондохранилището. Според стандарта БДС ISO 11799:2016, публикуван на 18.01.2017 г., определящ характеристиките на хранилищата, използвани за дългосрочно съхранение на архивни и библиотечни материали, фондохранилището не трябва да бъде осветено, само колкото е необходимо за намиране, разместване на документите, проверка и почистване на помещението. Осветлението трябва да бъде около 200 лукса на нивото на пода за посочените по-горе цели. Подборът на осветителните лампи трябва да се прави след съответните измервания на спектралния състав на излъчваните от тях светлина. Минималното разстояние между лампата и документа на стелажа трябва да е 50 см.
  1. Фондохранилище без прозорец, за да се предпазят документите от вредното светлинно облъчване. На съществуващият прозорец е необходимо да се поставят щори, капаци или да се монтира УВ филтриращо стъкло, за да се филтрира дневната светлина. Прозорецът трябва да е добре запечатан, но при необходимост да се отваря за естествена вентилация. При липса на климатична инсталация, то той трябва да е добре аериран и защитен от насекоми / монтиране на мрежа/.  С оглед предпазване на документите, максимално допустимата стойност на УВ –то  лъчение е 75 микроW/lm.  Ако излъчването съдържа ултравиолетова компонента по-голяма от 75 микроW/lm , то всяка лампа трябва да бъде снабдена с ултравиолетов филтър, който да намали ултравиолетовата радиация.
  1. При предстоящото подреждане на документите в ремонтираното фондохранилище, трябва да се съблюдават следните изисквания:
  • Документите да не се подават извън ръбовете на стелажите
  • Разстоянието между горния ръб на най-високия документ на всеки рафт и дъното на горния рафт трябва да бъде минимум 5 см, а разстоянието до стената би трябвало да е поне 20 см.
  • Книгите трябва да са изправени до ръба на рафта, като страничният или вертикалният натиск върху отделната единица не трябва да надвишава 350 Ра. / Натиск от 350 Ра съответства приблизително на натиска върху хоризонтално поставена книга, оказан върху поставена върху нея друга книга с подобен размер и дебелина 4,5 см / . Голямо форматните книги с височина 40 см трябва да се съхраняват хоризонтално. Единичните документи с голям формат също трябва да се съхраняват хоризонтално легнали, но задължително поставени в предпазни обвивки, като кутии, папки, чекмеджета или специално предназначени контейнери. Допустимият брой в една папка или кутия е 30, като задължително е да има разделителна хартия с буфер. Допустимото налягане е 2 кг. При книгите предпазната кутия трябва да бъде с 1 см по-голяма от самата книга и да има вентилационен отвор. 
  1. Филтриране и пречистване на въздуха в архивохранилището. Вредните атмосферни газове ( SO2, NO2, CO ) допринасят активно за деструкцията на документите. Консервационните мерки за предпазване от това вредно въздействие са насочени към филтриране на въздуха, проветряване и отстраняване на прахта. Филтрирането на въздуха, постъпващ в архивохранилището се осъществява най - добре с климатична инсталация. При липса на такива технически съоръжения, въздухообмена може да се извърши, чрез проветряване, но само в хубавите, и дни без повишена влажност. Необходими са и стерилизатори на въздуха, както и почистване на филтрите на климатика в архивохранилището. Да се предотвратява застоя на въздуха в архивохранилището, чрез аерация на околната среда с въздухопроводи, вентилационни уредби, които редовно да се почистват и проверяват.
  2. Прилагане на методите на малка реставрация от архивист или уредник на музея, с което ще се отдалечат във времето скъпоструващите реставрационни процеси от една страна, а от друга ще се стабилизират разкъсвания и повреди на документите от различен характер. Прилагат се специално разработени за целта филмопласти.
  3. Защита срещу пожар и наводнения. Много ценни колекции са унищожени или повредени от пожари или наводнения. Тези бедствия се дължат на проблеми в електрическата и В и К инсталация, проникването на вода през стени, покриви, улуци или прозорци. До голяма степен причината е липсата на подходяща поддръжка. По време на пожар, повредата на водата може да причини по-голямо разрушение от самия пожар.
  4. Внедряване на програма за внедрен контрол на вредители, която се разработва индивидуално за всяка институция, съхраняваща документално наследство. 
  1. Всички дарени или придобити под друга форма новопостъпили документи да бъдат поставяни под карантинен период, преди да се добавят към колекциите в архивохранилището. Да бъдат подложени на проверка за признаци на заразяване с инфекции, а при потвърдено наличие на заразяване да бъдат изолирани в специално помещение. След консултация със специалист по опазване – да се предприемат необходимите мерки.
 
  1. Хигиенен и профилактичен минимум. Необходимо е да се почиства хранилището, както и обезпрашаване на фонда поне 3 пъти в годината и редовна визуална проверка на документите.
 
  1. При експониране на документите във витрини, които не са климатизирани, трябва да се следи за деформации, в следствие на промяна на температурата и влажността, и увеличеното светлинно влияние. Ако експонатът е книга, той не трябва да бъде разтворен на повече от 120О, а силата на осветеност върху разтворената повърхност не трябва да превишава 50 лукса. При експониране на ценни документи е желателно те да бъдат поставени предварително в аноксична капсула за дългосрочно съхранение.
     Ясното осъзнаване на значението и необходимостта от запазване и съхраняване на архивно-документалното наследство за бъдещите поколения, поставя пред архивистите високи изисквания, свързани както с популяризирането на това наследство, така и с неговото съхранение и превантивно опазване.
 
 
 
Гл.експерт консервация и реставрация

Д-р инж. Искра Цветанска

Стратегически документи за дистанционно обучение

ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ В КРАТКО ОПИСАНИЕ БЪЛГАРИЯ
Loading...

Центрове за професионално обучение, предлагащи дистанционно обучение и образование

СПИСЪК НА ЦЕНТРОВЕТЕ
Loading...

Стратегии за дистанционно обучение на образователни институции

ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЯ НА МВР
Loading...

Добри практики на дистанционно обучение в областта на културните и творческите индустрии

CONTENT MEETS PRACTICE IN CULTURAL MANAGEMENT EDUCATION
Loading...