Проект „Създаване на еко-химичен модел и лаборатория за обучение по опазване на писмено културно наследство” КП-06-Н40/1 от 10.12.2019 г.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Научни изследвания на Министерството на образованието и науката на България.
Ръководител: ас. д-р инж. Искра Цветанска-Цекова.
Времетраене на проекта: 36 месеца
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Научни изследвания на Министерството на образованието и науката на България.
Ръководител: ас. д-р инж. Искра Цветанска-Цекова.
Времетраене на проекта: 36 месеца
АКТУАЛНОСТ И ЗНАЧИМОСТ НА ПРОЕКТА
Актуалността на проблематиката за създаване на еко-химичен модел и лаборатория за университетско, следдипломно професионално и продължаващо обучение за опазване на писменото културно наследство се обуславя от съществуващите световни тенденции в създаването на съвременен нов, екологичен модел за управление на процесите „ съхранение и опазване на писменото културно наследство в България“, в условията на задълбочаване процесите на глобализация, които за страни като нашата са свързани с проявата на поредица от неблагоприятни процеси и изменения. Тези тенденции, предизвикани от глобализацията, получават разпространение в страната ни, без да са налице съответната зрялост на обществените отношения и на институциите, без подходящ социално- икономически климат, както и без подготвени за участие в новите условия специалисти. Все по-осезаемо е налагащото се схващане за незадоволителното състояние на ученето през целия живот в страната ни, изразяващо се в липсата на внимание към оценката и мониторинга върху стандартите в тази насока, в недостига на капацитет на преподаватели на високо професионално ниво за обучителна дейност в многообразна и динамична социокултурна среда, в ограничеността на времето, отделено за образование в сферата на опазване на писменото културното наследство, в отсъствието на широки по обхват и балансирани образователни и културни програми и на други нестандартни и алтернативни форми на обучение.
Актуалността се обуславя и от факта, че паралелно с разширяване границите на политическа и икономическа интеграция, с промените в традиционното геополитическо мислене, еволюира представата за писмено наследство, за неговия обхват и съдържание. Променят се критериите за автентичност и методите за опазване, съхранение, използване и управление. Масовото навлизане на интеграционните и комуникационните технологии в организацията и управлението на съвременните модерни общества преобръща и издига ролята на библиотеките, архивите и музеите в общодостъпни институционални структури, работещи в сътрудничество помежду си, с цел да се осигури безпрепятствен достъп до документалното писмено наследство, да се формира общо информационно пространство и да се повиши културата на гражданското общество. Значимостта на проблематиката е свързана с гарантиране на възможността, бъдещите поколения да могат да четат текстовете и възприемат знанията опазени днес, на основата на които да създават ново знание, с което ще се обогатява културното наследство на човечеството. Така безкрайният цикъл от възприемане, създаване, записване, опазване и предаване на знание ще продължи да обогатява обществото и да служи за напредъка на цивилизацията.
Актуалността се обуславя и от нарастващата опасност от загуба на ценни архивни и библиотечни колекции, които определят идентичност, знания и история на човечеството. През ноември 2015 г. XXXVIII сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО се приема първият по рода си инструмент, определящ стандартите за защита на световното документално наследство. Този нормативен акт призовава всяка държава членка да прецени своето документално наследство като безценен актив, и от тази гледна точка да се прилага в националното законодателство, политики и програми за развитие. ЮНЕСКО поставя документалното наследство в приоритетите на национални и международни програми и насърчава развитието на проекти в подкрепа на нови модели за управление на документалното наследство. Екологичната химия и методите за защита на околната среда, техническите процеси и проблеми по опазване на околната среда са в основата на изграждане на съвременен екохимичен модел по опазване и съхранение на писменото наследство. Екоген контролираната атмосфера се счита за една от най-важните интервенции през последните години като нов метод за възстановяване и дезинфекция.
Значимостта на научната проблематика се отразява в основният момент на Болонската конвенция, която свързва висшето образование с възможността младите хора да намерят професионална реализация в Европа и извън нея, от концепцията за Национална стратегия за учене през целия живот с основните принципи, залегнали в редица европейски стратегически документи, свързани с професионалното и продължаващото обучение в сферата на културните институции. Актуалността на проблематиката се обуславя от пренебрегване на обучения по опазване на писменото документално наследство в много библиотеки, архиви и музеи. Липсват вътрешно фирмени и институционални схеми за обучение на съществуващия персонал, които са предназначени изцяло или частично да повишават осведомеността си по въпросите на опазването или да им дадат някакво подходящо обучение за превенция и ремонт на щети. Липсват професионално подготвени мениджъри на различни нива за съхранение на фондовете, отговарящи за политиката на управление по опазване на писменото наследство на България. Управлението на процеса по опазване на писменото културно наследство се свежда до възможностите и инициативността на ръководителите на отделните институции. Проведените национални и интернационални проучвания показват не само алармиращи нива на разрушаване, но и игнориране на проблема сред информационните специалисти. Това неразбиране стига до там, че съдържатели на цели колекции – с международно значение и в неизбежна опасност – едва сега осъзнават съществуването на проблема.
В проекта се застъпва тезата, че в новата динамично променяща се среда, посредством усъвършенстване на управленските технологии и въвеждането на авангардни, нови екологични методи и стандарти, културните институции, трябва да са в състояние да гарантират достъпа и опазването на писменото културно наследство на България, като непрекъснато се идентифицират факторите, от които зависят тези диаметрално противоположни, но взаимно обусловени помежду си мисии – достъп и опазване. Изследователска теза, върху която е изграден проекта се базира на съществуващите реални възможности в България за изграждане на съвременен, екологичен, структурноконцептуален модел за опазване на писменото културно наследство, който ще представя концепции, ограничения, правила и операции, посочващи семантиката на съдържанието на библиотечната, архивната и музейна информация и осигурява нейната организираност и устойчивост в структурно отношение. С реализацията на основната теза се очаква да бъде актуализирана дейността по опазване и съхранение на документалното наследство, в съответствие с добрите световни и европейски практики, чрез идентифициране на потребностите от обучение и насърчаване предоставянето на образование за администратори, консерватори и дигитални мениджъри. Съвременната информационна и комуникационна среда надхвърля възможностите на съществуващия достъп до документите на културните институции. Тази среда увеличава способите за съприкосновение със съхраняваните документално-исторически ценности, с помощта на иновативните технологии.
Значимостта на научната проблематика е определена и от факта, че конструирането на нов еко-химичен модел и пряко приложим в България, свързан с жизнения цикъл на процесите в науката, образованието, социалната сфера, бизнеса, ще създаде благоприятни условия за развитие на културните институции, съхраняващи писмено културно наследство. Прилагането на съвременни екологични методи за опазване, превенция и дългосрочно съхранение ще ускорят процесите на идентификация, създаването на електронна база данни, дигитализация, социализация и представяне на съхраняваните документални културни ценности в общото европейско пространство, в контекста на интегрирането им в съвремения глобализиращ се свят.
Актуалността се обуславя и от факта, че паралелно с разширяване границите на политическа и икономическа интеграция, с промените в традиционното геополитическо мислене, еволюира представата за писмено наследство, за неговия обхват и съдържание. Променят се критериите за автентичност и методите за опазване, съхранение, използване и управление. Масовото навлизане на интеграционните и комуникационните технологии в организацията и управлението на съвременните модерни общества преобръща и издига ролята на библиотеките, архивите и музеите в общодостъпни институционални структури, работещи в сътрудничество помежду си, с цел да се осигури безпрепятствен достъп до документалното писмено наследство, да се формира общо информационно пространство и да се повиши културата на гражданското общество. Значимостта на проблематиката е свързана с гарантиране на възможността, бъдещите поколения да могат да четат текстовете и възприемат знанията опазени днес, на основата на които да създават ново знание, с което ще се обогатява културното наследство на човечеството. Така безкрайният цикъл от възприемане, създаване, записване, опазване и предаване на знание ще продължи да обогатява обществото и да служи за напредъка на цивилизацията.
Актуалността се обуславя и от нарастващата опасност от загуба на ценни архивни и библиотечни колекции, които определят идентичност, знания и история на човечеството. През ноември 2015 г. XXXVIII сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО се приема първият по рода си инструмент, определящ стандартите за защита на световното документално наследство. Този нормативен акт призовава всяка държава членка да прецени своето документално наследство като безценен актив, и от тази гледна точка да се прилага в националното законодателство, политики и програми за развитие. ЮНЕСКО поставя документалното наследство в приоритетите на национални и международни програми и насърчава развитието на проекти в подкрепа на нови модели за управление на документалното наследство. Екологичната химия и методите за защита на околната среда, техническите процеси и проблеми по опазване на околната среда са в основата на изграждане на съвременен екохимичен модел по опазване и съхранение на писменото наследство. Екоген контролираната атмосфера се счита за една от най-важните интервенции през последните години като нов метод за възстановяване и дезинфекция.
Значимостта на научната проблематика се отразява в основният момент на Болонската конвенция, която свързва висшето образование с възможността младите хора да намерят професионална реализация в Европа и извън нея, от концепцията за Национална стратегия за учене през целия живот с основните принципи, залегнали в редица европейски стратегически документи, свързани с професионалното и продължаващото обучение в сферата на културните институции. Актуалността на проблематиката се обуславя от пренебрегване на обучения по опазване на писменото документално наследство в много библиотеки, архиви и музеи. Липсват вътрешно фирмени и институционални схеми за обучение на съществуващия персонал, които са предназначени изцяло или частично да повишават осведомеността си по въпросите на опазването или да им дадат някакво подходящо обучение за превенция и ремонт на щети. Липсват професионално подготвени мениджъри на различни нива за съхранение на фондовете, отговарящи за политиката на управление по опазване на писменото наследство на България. Управлението на процеса по опазване на писменото културно наследство се свежда до възможностите и инициативността на ръководителите на отделните институции. Проведените национални и интернационални проучвания показват не само алармиращи нива на разрушаване, но и игнориране на проблема сред информационните специалисти. Това неразбиране стига до там, че съдържатели на цели колекции – с международно значение и в неизбежна опасност – едва сега осъзнават съществуването на проблема.
В проекта се застъпва тезата, че в новата динамично променяща се среда, посредством усъвършенстване на управленските технологии и въвеждането на авангардни, нови екологични методи и стандарти, културните институции, трябва да са в състояние да гарантират достъпа и опазването на писменото културно наследство на България, като непрекъснато се идентифицират факторите, от които зависят тези диаметрално противоположни, но взаимно обусловени помежду си мисии – достъп и опазване. Изследователска теза, върху която е изграден проекта се базира на съществуващите реални възможности в България за изграждане на съвременен, екологичен, структурноконцептуален модел за опазване на писменото културно наследство, който ще представя концепции, ограничения, правила и операции, посочващи семантиката на съдържанието на библиотечната, архивната и музейна информация и осигурява нейната организираност и устойчивост в структурно отношение. С реализацията на основната теза се очаква да бъде актуализирана дейността по опазване и съхранение на документалното наследство, в съответствие с добрите световни и европейски практики, чрез идентифициране на потребностите от обучение и насърчаване предоставянето на образование за администратори, консерватори и дигитални мениджъри. Съвременната информационна и комуникационна среда надхвърля възможностите на съществуващия достъп до документите на културните институции. Тази среда увеличава способите за съприкосновение със съхраняваните документално-исторически ценности, с помощта на иновативните технологии.
Значимостта на научната проблематика е определена и от факта, че конструирането на нов еко-химичен модел и пряко приложим в България, свързан с жизнения цикъл на процесите в науката, образованието, социалната сфера, бизнеса, ще създаде благоприятни условия за развитие на културните институции, съхраняващи писмено културно наследство. Прилагането на съвременни екологични методи за опазване, превенция и дългосрочно съхранение ще ускорят процесите на идентификация, създаването на електронна база данни, дигитализация, социализация и представяне на съхраняваните документални културни ценности в общото европейско пространство, в контекста на интегрирането им в съвремения глобализиращ се свят.
ЦЕЛИ И ХИПОТЕЗИ
ПОДХОДИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ ЦЕЛИ
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ТЕХНИКИ
ПЛАН ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ